Глава 6: Нарушеният метаболизъм - Тайният спусък на почти всички болести.
АЛХИМИЯ НА ЗДРАВЕТО ЧАСТ ПЪРВА КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ
Глава 6: Нарушеният метаболизъм - Тайният спусък на почти всички болести.
„Никой не бива да влиза в противоречие със своето тяло, каквото и да е то.”, Петър Дънов
Метаболизмът представлява способността на организма да приема, преработва, усвоява, синтезира и разпределя жизнено-необходимите му вещества, чрез естествения процес на живото-поддържаща клетъчна обмяна.
Метаболизмът управлява и поддържа почти всички жизнени функции и процеси в тялото: храносмилане, дишане, отделяне, детоксикация, растеж, циркулация, движение, регенерация, възпроизводство и взаимодействие с околната среда, чрез био-трансформация на хранителните вещества, енергиен синтез, транспортиране и обмен на клетъчно ниво.
От качествената обмяна на веществата във и между клетките, зависи качеството на метаболизма и съответно качеството на жизнените процеси в организма. Хранителните вещества и биомолекули, участващи в клетъчния метаболизъм, изпълняват различни функции и приложение в организма ни:
• хранителни елементи: осигуряват необходимата енергия за жизнените функции, основно доставяна от въглехидратите (захарите) и липидите (мазнините); (стр.121,131,158,166,168)
• функционални: изпълняващи важна транспортно-съобщителна роля в клетъчния обмен и участващи в реализацията на жизнените процеси (протеини: транспортни, мускулни, имунни и др.; в т.ч. ензими: управляващи обмяната на веществата и синтезиращи различни необходими метаболити; коензими; минерали: електролити; витамини и антиоксиданти; хормони: сигнални биомолекули); (стр.34,39,52,62,73,83,85,90,92,104,110,115,135,168)
• структурни елементи - основните градивни елементи, от които е съставен организма: вода - около 60%; протеини (белтъци) - около 15%; липиди (мазнини) - около 12%; минерални соли - около 4%; въглехидрати - около 1%; нуклеинови киселини (ДНК и РНК) - около 0,14%; (стр.22,51,95,169)
• отпадни вещества (ненужни метаболити, свободни радикали, ксенобиотици – чужди/отровни/токсични вещества), играещи важна роля в прочистването на клетките и целия организъм. (стр.52-54,61,111,127,143)
Фиг.6:Основни участници в клетъчния метаболизъм
На практика, „Метаболитният пъзел” представлява комплекс от сложни задачи и процеси, които на всяка клетка в организма, й предстои да решава и управлява във всеки един момент от денонощието, следвайки точните инструкции, заложени в нейната ДНК. Всяка клетка има свойството, не само да се само-контролира, но и да поддържа функциите на съседните и други клетки, според своята определена специфика и роля. Метаболизмът и жизнените процеси в човешкия организъм, по природа, са устроени да се управляват в съвършен ред, по естествен път и безпрепятствено. Тези свойства са заложени в нашите гени. (стр.15,22,29,85)
Метаболизмът, т.е. клетъчната обмяна, също така поддържа жизненото равновесие в организма, в условията на външно въздействие на различни фактори на околната среда: смяната на деня с нощта, сезонната климатична промяна, студ, горещина, ултравиолетова радиация, физическо и психическо напрежение по време на ежедневните дейности и т.н. (стр.21,25,32,39,64-65,86,94)
Енергията, задвижваща метаболитните процеси
Метаболизмът, който на практика поддържа живота в нашето тяло, се извършва чрез два основни, противоположни, но взаимноподдържащи се процеса: (стр.20,22,29,60,70)
· Катаболитни процеси, които доставят необходимата енергия за клетъчния обмен – произвеждат АТФ (Аденозин-три-Фосфат) – т.нар. „клетъчна енергийна валута” и хранителната глюкоза, като за целта разграждат основните хранителни вещества по пътя на окислението, с помощта на вдишвания кислород, Катаболитните процеси поддържат и работата на нервната система и мускулатурата. Катаболитните процеси също така отговарят на силата на действие на Ян енергията в нашия организъм. (стр.20,24,35,51,102,108,125,132,139)
· Анаболитните процеси са необходими за жизнено важни функции на тялото, като растежа, регенерацията, поддържането на тъканите и мускулната маса, генетичният синтез на нуклеинови киселини и белтъци, но и за складирането на енергийните запаси под формата на мазнини. Анаболитните процеси черпят голямо количество енергия, доставяна по пътя на катаболитните процеси, но и освобождават голямо количество водород, който по-късно служи за ресинтез на „клетъчната енергийна валута”. Анаболитните процеси поддържат силата на потенциалната Ин енергия в организма. (стр.29,31,35,40,42,45,95,106,121,135,169)
Енергията, осигурена от взаимодействието на вдишвания кислород с отделяният от клетките водород, е основният двигател на метаболизма. Както беше отбелязано по-рано, едно такова „взаимодействие” във външни или лабораторни условия, може да предизвика мащабна експлозия. В нашето тяло това не може да се случи, поради сложната конверсия на този процес, който всъщност окислява водорода от хранителните вещества във вода и отделя излишния въглероден двуокис. Ключова роля в това отношение играе синтезираната "клетъчна енергийна валута", която е не само жизненоважна за клетъчния обмен, но също така играе ролята на буфер, който използва експлозивната енергия на водорода за полезни цели, включително елиминиране на токсични метаболити като амоняк. За разлика от въглехидратите и други хранителни вещества, които ако са в излишък имат свойството да се съхраняват под формата на глюкоза и мазнини за по-нататъшни енергийни нужди, „клетъчната енергийна валута“ - АТФ - не може да се съхранява. Тя може да се използва само за упражняване на клетъчната активност и при излишък се отделя като топлина, която е необходима за нашето тяло и за продължаващите метаболитни реакции. (стр. 20,21,29,31,33,39,40,42,71,73-74,76,78,129,132,162)
Именно тук, можем да открием причината, поради, която често казваме, че „атмосферата е нажежена или взривоопасна”, когато се намираме в ситуация на обтегнати взаимоотношения, или в обсега на някой гневлив човек. Така например, кортизолът, който нарекохме „хормон на стреса”, а може да се прояви и като „хормон на гнева”, е отговорен за интензивните катаболитни процеси, т.е. за разграждането на складираните мазнини и глюкоза, в условията на стрес. За тази цел, кортизолът не винаги изисква намесата на кислород, което от своя страна потенциира подкиселяването на телесните течности, вследствие на генерираните излишни молекули водород. Не случайно, вследствие на преяждане, след късно приета вечеря или прием на алкохол, но и след безсънни нощи, ставаме гневливи. Такива ситуации катализират, от своя страна, анаболитните процеси в организма ни, които също отделят излишни молекули водород в кръвта ни и повишават топлината в тялото ни. Това води до застой на излишна Ян енергия в нашия черен дроб и забавя метаболитните и детоксикиращи процеси, управлявани от този орган. Поради генерираната излишна топлина и неусвоена енергия, ставаме нервни, неспокойни, раздразнителни и гневни, като по този начин активираме кортизола. Този хормон може да ни помогне за кратко време да възстановим баланса, но може и бързо да ни тласне към следващия неразумен ход, като например, да похапнем нещо сладичко в най-неподходящият и нездравословен за организма ни момент. Става ясно, че пестенето и трупането на енергия, но и прекомерното й разхищение, не само забавят метаболизма, но също така потенциират нашите възпламеняващи емоции. (стр.12,15,25,27,33-36,39,47-48,54-55,58,71,79,90)
Скорост на метаболизма
Обмяната на белтъци, захари и мазнини, се определя от специфичните химични процеси на протеиновия, въглехидратния и липидния метаболизъм. Скоростта на протичащите био-химични реакции в клетките, може да определи метаболизма като ускорен, нормален или забавен, според количеството на изразходваната енергия, изчислена в калории.
Така например, интензивното физическо натоварване може да ускори метаболизма, засилвайки кръвообращението и катаболитните процеси за доставка на клетъчна енергия. Но подобно на преяждането, може и да забави метаболизма за известно време (2-7 дни), натоварвайки клетките с анаболитен ресинтез за мускулна регенерирация, но и с неутрализирането на отпадните метаболити (като амоняк и млечна киселина) от интензивната мускулна работа. В това отношение, редовната, но не натоварващи тренировка, може да бъде изключително полезна за поддържането на добър метаболизъм. (стр.186)
В течение на времето клетъчната обмяна може да бъде повлияна от външни въздействия, или от небалансирана системна промяна в начина на живот. Това може да забави клетъчното прочистване, а от там и естествената детоксикация на организма. Такива процеси могат да бъдат провокирани и от гените, при наследственост, стареене, влошаване на имунитета, но и при нарушено хормонално въздействие. Метаболитната дисфункция (забавената обмяна) на клетъчно ниво, често може да се почувства като сигнал на психическо, физическо или емоционално неразположение, а при системна проява, може да премине и в по-осезаемо здравословно неразположение или заболяване. (стр.27,33,39,47-48,49,52,57-58,60,61,66,78,85,143,165)
Добрият метаболизъм представлява баланс между постъпилата храна и течности, произведените и усвоени хранителни вещества, произведената и усвоена енергия, и отделените отпадни вещества - ненужни течности и метаболити. Отделителната система се управлява от черния дроб, бъбреците, далака и белите дробове, като особено важна роля изпълняват щитовидната жлеза, лимфната система, потните жлези, пикочния мехур и дебелото черво.
Когато далака стимулира отделянето, черният дроб е готов да усвоява, трансформира и доставя хранителни вещества и енергия. (стр.25,121-123,131,163)
А когато дебелото черво е изпразнено, умът се прояснява и белите дробове започват ефективно да снабдяват клетките с кислород. (стр.139-144,162)
Състояния като лимфен застой, целулит, напълняване, емоционални, храносмилателни и хормонални разстройства, са сигнали за нарушен метаболизъм. Нарушената обмяна на веществата може да се дължи на различни причини: заседнал начин на живот, прекомерно физическо натоварване, неправилно хранене, прекомерна употреба на алкохол и медикаменти, преяждане, недостатъчен прием на вода, стрес, и дори емоционален дисбаланс и депресия. Нарушеният метаболизъм може и да е вследствие на енергиен дисбаланс в някои органи или органови системи: кръвообращение, сърдечно-съдова дейност, жлези с вътрешна секреция, енергиен застой в черния дроб и далака, лошо храносмилане, бъбречна функция. Симптомите на нарушения метаболизъм най-често могат да бъдат: подуване на корема, отоци в крайниците, отпадналост и умора, липса на тонус и настроение, хронично главоболие, стомашно-чревни разстройства, запек. Всички тези неприятни състояния и симптоми "говорят" за токсикация на организма, която изчерпва минералите, витамините и антиоксидантите в кръвта, и намалява значително естествените функции на клетките да се хранят и самопречистват. Метаболитния синдром, потенцииращ непрекъснатият глад, например, е състояние на остро клетъчно недохранване, вследствие на хроничен генотоксичен стрес и токсемия. (стр.35,47-48,49,52,55,63,88,127)